Представяме ви "Работна Мецана" 

       от Леда Милева

       Станала рано зарана
       нашата Меца-мецана.
       Съчки в гората събрала,
       огън висок си наклала,
       та да направи чорбица
       Меца на свойте дечица.
 
       Сипала бобец и ето
       скоро запяло котлето.
       Литнала па̀ра нагоре,
       Меца сама си говори:
       — Сложих солта и пипера,
       само къде да намеря
       стръкченце-две меродия,
       гозба да видите вие?
       Сетих се! Кума Лисана
       е домакиня прибрана,
       всички в гората я знаем,
       чакай да взема назаем!
 
       Меца, с пантофи обута,
       тръгнала тъй, за минута,
       бързо, додето е време,
       стрък меродийка да вземе.
       Нека играят децата,
       чудо ще стане чорбата!
 
       Бързала Меца, но спряла —
       сивото зайче видяла.
       — Жив ли си, здрав ли си, братко? —
       тя заприказвала сладко. —
       Хапваш ли честичко зеле?… —
       Час или два отлетели. —
       — Ех, че ме, Зайо,
      залиса, бързам, отивам при Лиса!
 
      Тръгнала Меца, но тука
      чула кълвачът да чука.
       — Слушай, другарю, от вчера
       мисля си да те намеря:
       чукаш от тъмно в гората,
       рано ми будиш децата!…
       Ето и ти ме залиса,
       бързам, отивам при Лиса!
 
       После решила да мине
       Меца край свои роднини.
       Първо се спряла при Ежко.
       — Чух, че настинал си тежко,
       имал си кашлица, хрема,
       чуй, аспирини да вземаш!
       Чай си свари от тинтява,
       топъл го пий — да те сгрява…
       Ух, че ме, Ежко, залиса,
       сбогом, отивам при Лиса!
        
       Спряла се Меца за малко
       и при кумеца си: — Жалко,
       пак ти съдрали кожуха!
       Приказки разни се чуха —
       уж си се вмъкнал в кошара,
       а те натупал овчаря…
       Ех, че ме, Вълчо, залиса,
       сбогом, отивам при Лиса!
 
       — Чук-чук! А в тази хралупа
       лешници кой ли си трупа?
       Ти ли си тук, Рунтавелке,
       ти ли си тук, хубавелке?
       Трупай, събирай — да има!
       Скоро ще дойде и зима…
       Ах, че ме, сестро, залиса,
       сбогом, отивам при Лиса!
 
       Тук-там Мецана поспряла —
       ей месечинка изгряла,
       светнали ясни звездици,
       млъкнали горските птици.
  
       — Бре, що ли става чорбата?
       Как ли са гладни децата?
       Може без стрък меродия,
       чакай назад да завия!
 
       Хукнала Меца веднага,
       хукнала Меца да бяга,
       тъмното потна се връща,
       спира пред своята къща.
 
       Гледа — извряла чорбата,
       гладни заспали децата…
       Пустата Меца-мецана,
       стана за смях из Балкана!

             Край

      А коя е вашата любима приказка?

          Ще се радваме ако я споделите с нас в коментарите.

• ***************

• За още статии и новини --> последвайте страницата ни в Facebook 

• Редактор: Гергана Иванова

• Бебе Маркет онлайн е 100% съобразен с регламента 2016/679 на ЕС за GDP

• ****************